Ще пиша
Любимият ми хърка.
А на мен ми се спи.
Ще се побъркам.
С бормашина сякаш в ума ми бърка.
Въртя се ту наляво, ту надясно
легло сякаш стана ми по-тясно.
Накрая ставам, взимам химикала,
тетрадката любима, каня Муза бяла!
Усмихвам се! Какво пък.
Това е моето време.
Не чувствам аз ненужно бреме
а се оставям да ме завладее
емоцията нежна на перото
и не за друго, а защото
така завършена и цяла
се чувствам аз дори без одеяло.
Спането вече струва ми се някак празно.
Ще пиша!
Ще празнувам своята празник!
На хоризонта слънцето изгрява!
Ще изживея своя сън наяве!
One thought on "Ще пиша"
Leave a Reply
You must be logged in to post a comment.
Разбирам желанието да пиша
че перото ви толкова елегантно
във вашата поема:
Това е моето време.
Не изпитвам ненужна тежест
но нека победи
нежната емоция на писалката
и не за нищо, а за
толкова пълна и пълна
Чувствам се дори без одеяло.
Спането е някак безсмислено.
Ще пиша!
Ще празнувам празника си!
На хоризонта изгрява слънцето!
Аз отново ще живея мечтата си!