Ще поема пътя към дома
Ако откаже тялото и уморено
Не иска вече да ми служи
Ще го прегърна като за последно
Ще Благодаря за вярната му служба
И ще поискам от децата свои
За него да не се тревожат
да ме оставят да умра спокойно
И розов храст на гроба ми да сложат.
Защото те ще знаят, че душата
Която в него дълго е живяла
Ще продължи напред към Светлината
а майката Земя ще вземе само тяло
Аз прехода си ще направя плавно
Под вещо ръководство на Духа ми
И ще поема пътя славен
Към своя дом.
А ангели ще пеят песента ми.